Ориз със скакалци от пръв поглед звучи екзотично, нали?
От друга гледна точка това ястие, малко непривично за жителя на европейския свят, тук трябва да се включи и Северна Америка, защото е цивилизация, която е създадена от жители на Стария континент, вероятно може да бъде неразделна част от трапезата на много хора в други части по останалия свят. Оризът е основна съставка на менюто на много хора, които живеят в Северна Африка, Близкия Изток, Индия, Китай, Япония, Виетнам, на разделения след Втората световна война Корейски полуостров, Индонезия и други държави. Това са приблизително 3 млрд. души, което е около половината от човечеството. Ако добавим и жителите на Стария континент, двете Америки и Австралия, които също консумират белите, кафявите или други по цвят зърна от виреещото във вода растение, може почти без никакво съмнение да направим следния извод. Оризът се консумира от почти всички хора на Третата планета.
Защо, може някой да си зададе този въпрос. За да се даде отговор, ще трябва да прибегнем до данните, които ни предоставя сухата статистика. В 100 грама ориз има 9,7 грама фибри, което 48,5 на сто от дневната норма за един възрастен човек. В същото количество има 62,5 грама въглехидрати или малко над една четвърт от количеството, което е необходимо за едно денонощие на всеки един представител на последното, засега, стъпало на биологичната еволюция. Освен това този продукт съдържа 7,5 грама белтъчини, или 1,3 процента от нужното количество за всеки един човек на ден. Към това може да се добави, че в ориза има малко мазнини и съдържа голяма част от витамините от групата В и такива микроелементи като желязо, цинк , както и макроелементи като калий, магнезий и други. Разбира се, че има и хора, които не използват този продукт и имат за това свои собствени причини (най-често здравословни, но понякога може да става и за лични вкусови предпочитания). Въпреки това, можем да извадим следното заключение. Оризът, като цяло, е полезна храна.
Как обаче стои въпросът с другата съставка на нашето, нека го наречем, въображаемо ястие – скакалци с ориз.
Широко разпространено е твърдението за китайците, че ядат всичко, което лети, освен самолет, всичко, което плува, освен кораб и всичко, което се движи по суша, освен влак. Дали е вярно това мнение или не, е много трудно да се провери, но, както във всяка една шега има най-малко една капчица истина. За това, че насекомото се е употребявало като храна говорят следните думи: "Яденето му бе акриди (скакалци) и див мед". С тези думи от Библията в превода на синода на Българската православна църква в пасажа в Светото Евангелие от Матей, разказващ какво е ял Йоан Кръстител - човекът обявил идването на Божия син – Иисус Христос по време на постите в пустинята, може да се намери доказателство, че зелените насекоми са били използвани като храна. Факт е, че хлебарките, тези омразни вредители, които пренасят заразни болести, съдържат до три пъти повече протеини, отколкото в пилешкото. Подобна е ситуацията със зеленото насекомо, станало една от темите на този текст. Ето защо отново ще прибегнем до помощта на сухата статистика. Скакалецът на 100 грама съдържа 20 процента протеини. За сравнение, в същото количество кайма от говеждо месо този важен елемент от хранителния режим на човешките същества има 24 % белтъчини. Това сочат данни на изследване, направено преди няколко години по поръчка на Европейския съюз. Високото съдържание на протеини в много насекоми дори е вдъхновило британския учен от ХIХ век Винсент Холт да предложи в отговор разпространяващото се тогава вегетарианство ентомофагията или употреба на насекоми за храна. По-късно този хранителен режим е бил наречен „Хитинова диета” (по името на покритието на ред буболечки, мидите и охлювите. Това е най-устойчивото вещество на Земята, защото не се разгражда дори при заливане със сярна киселина).
Да спрем до тук и да си направим равносметката.
Да си представим следната, реална или не, ситуацията. Влизате в ресторант и си поръчвате една, а може би няколко, порции ориз със скариди. Какво ще получите? Отговорът е - огромно количество протеини, приблизително 26 процента от необходимата Ви дневна доза въглехидрати, фибри и малко мазнини (тук трябва да се вметне, че точно излишъкът от мазнини е сред основните причини за затлъстяването и предизвиканите от този здравословен проблем болести). Скептиците ще попита, и с право: „А къде са витамините?” Отговорът е прост - поръчайте си салата от пресни зеленчуци и плодове за десерт.
Нали си спомняте за изследването, направено по поръчка на Европейския съюз, за което стана дума по-горе, и откритите колко процента белтъчини в зеленото насекомо? На пръв път поглед, то изглежда безсмислено. „Да, ама не”, както казваше един водещ от телевизионния екран. Това проучване има за цел да покаже какви храни може да бъдат консумирани, ако Земята бъде заплашена от световен глад.
Промяната на хранителните навици е труден и продължителен процес.
Но тя става все по-възможна. С развитието на технологиите и начините, които позволяват на хората и техните обичаи да се движат по-лесно и по-бързо, както и любопитството на хората към новото, дадоха възможността на редица екзотични доскоро кулинарни навици да станат достъпни и в известна степен приемливи, а дори и популярни на много отдалечени на хиляди километри места. България и в този случай не е изключение. Много е вероятно в близко, а може би и не чак толкова обозримо бъдеше на територията на 111-те квадратни километра да се появи заведение за обществено хранене, в което да имате възможността да си похапнете скакалец с ориз. Може би вече има ресторант, където се предлага това непривично за обикновеното българско око, ухо и/или език блюдо.
Има още нещо. Развитието на технологиите навлиза във всяка една сфера на нашия живот. Храната не е изключение. Така например, германската промишлена дизайнерка Катарина Унгер обяви през 2013 г. за създаването на домашна ферма за отглеждане на буболечки, от които прави богата на протеини хранителна добавка. В уред, наречен Farm 432, се изсипват личинки на мухи. Те попадат в близка до естествената си среда и се превръщат в зрели насекоми, които дават потомство. Немкинята казва, че е изсипала един килограм личинки и е получила след 18 дни над два пъти повече. Тя също е изпържила, буквално, насекомите и ги е опитала. Унгер коментира, че полученото от нея блюдо е приличало на вкус на познатите на почти всички жители на планетата Земя пържени картофки. Дали експериментаторката е продължила с разработката си или не – не е ясно. Едно обаче е почти сигурно. В скоро време не е изключено да се появи храна с познати вид, вкус и мирис, която да е приготвена от нещо непознато за нас засега, а и да бъде полезна.
Източник www.preventa.bg